Малко лирично отклонение
Днес искам да споделя нещо съкровено и вдъхновяващо.
Една песен – химн на благодатта от Бога, под чието действие слепия проглежда.
Нима нямаме нужда от това проглеждане и ние, заслепени от безкрайни суети, които ни отдалечават от най-важните и най-истниските неща в живота. А животът преминава покрай нас като река и отнася безброй пропуснати мигове да обичаме и да бъдем обичани, да даряваме щастие и да бъдем щастливи …
Колко изумителна е благодатта, когато дойде и докосне сърцата ни!
Само благодатта от Бога може да ни докосне истински и да ни промени.
Мъжът ще погледне с любов към жена си и ще каже, че я обича.
Жената ще спре да крещи нервно и ще се усмихне щастлива.
Родителите ще спрат да викат от безсилие на децата си, а ще седнат до тях, за да ги чуят.
Децата ще се почувстват разбрани и обичани, а не озлобени към всички и всичко.
Колко изумителна е благодатта, когато дойде и докосне сърцата ни!
Тогава ще виждаш повече усмихнати хора и ще даряваш повече усмивки.
Ще стъпваш леко и ще чувстваш прилив на младост и сили.
Ще виждаш света цветен и истински.
Ще чуваш песента на птиците, вместо бученето на града.
Ще виждаш разцъфтелите цветя, вместо калта и боклуците.
Ще хванеш ръката на приятел и ще гледаш напред.
Напред към изгрева на един нов ден …
Коментари
Вашият коментар